Обезщетение при неизползван платен отпуск - Какво трябва да знаем?

Платеният годишен отпуск е право, гарантирано на всеки служител съгласно трудовото законодателство. Той е от ключово значение за поддържането на добро физическо и психическо здраве, за да можем да допринесем максимално и към работното си място. Въпреки това, не винаги е възможно служителите да използват всички дни от отпуска си в рамките на годината. Всички сме чували или дори познаваме поне един колега, който почти не се възползва от полагаемите си дни отпуск. Неизползването им в текущата календарна година води до натрупване на немалък брой остатък, който се пренася в следващите години, но и губи давност след определен период от време. Така възниква въпросът: Какво се случва с неизползваните дни?

При прекратяване на трудовите правоотношение, работникът има право на обезщетение за тях. В настоящата статия ще разгледаме подробно какви са условията и процедурите за изплащане на това обезщетение, как се изчислява неговият размер и какво е важно да знаят както служителите, така и работодателите. Ще обърнем внимание и на често срещаните проблеми, които могат да възникнат в такива ситуации, както и на най-добрите практики за тяхното разрешаване.

Неизползван платен отпуск при прекратяване на трудовото отношение

Какви са условията за изплащане на остатъка ПГО?

Независимо дали става дума за напускане по взаимно съгласие, уволнение или изтичане на срочен трудов договор, българското законодателството гарантира, че служителят има право да получи парично обезщетение за всички неизползвани дни отпуск. Важно е да се отбележи, че в Кодекса на труда е посочено, че изплащането на отпуските от страна на работодателя е забранено, освен ако договорът не е прекратен. Затова и няма как работникът да бъде компенсиран парично за това, че не се е възползвал от правото си на отпуск. Но да разгледаме по-подробно детайлите при приключването на правоотношението.

Служителят Х има остатък 10 дни ПГО и напуска организацията. Тези останали неизползвани дни не могат да се прехвърлят към следващия работодател. Те следва да бъдат изплатени под формата на обезщетение. В КТ е посочено, че право на такова обезщетение има всеки работник или служител, който има поне един месец трудов стаж.

След като установихме детайлите, касаещи стажа, нека обърнем внимание и на самия остатък ПГО. Неизползваните дни не трябва да са погасени по давност . Това се случва, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага. Ако служителят Х напуска през 2025 г., но въпросният остатък ПГО е от 2022 г., то той вече е изгубил давност. Въпреки че по този въпрос също има няколко тънкости.

Ако ползването на платения отпуск е отложено поради временна нетрудоспособност, майчинство, дълго отсъствие поради болест, срокът на давността е две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неизползването му. Ако се върнем към нашия пример и служител Х има 10 неизползвани дни от 2022 г., но е в майчинство до средата на 2023 г. и това е причината за отлагането на отпуска, то тези останали дни имат давност и през 2025 г. В този случай работодателят е длъжен да ги изплати.

Нека обобщим най-важните условия, които следва да са налице, за да получи работникът парично обезщетение при неизползвани дни отпуск:

• Трудовият договор трябва да е прекратен;
• Рaботникът или служителят трябва да има поне един месец трудов стаж;
• Неизползваният платен годишен отпуск не трябва да е погасен по давност.

Как се изчислява размерът на обезщетението?

След като уточнихме кой и как има право да се възползва от обезщетението, нека видим и как точно се изчислява размера на изплатените средства. Отново се връщаме към КТ, където виждаме, че то се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Ето какво гласи и чл. 177:

„За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни д от работа, но за целта на разпределението, ще включим само планираните отпуски. Ако няма конкретни изисквания от страна на работодателя ви, решението в изцяло във ваши ръце. Но тук бихме искали да отбележим, че според редица проучвания по-дългите периоди отпуск позволяват на организма наистина да си почине качни.“

Най-общо казано размерът на обезщетението зависи от основната заплата на служителя и допълнителните възнаграждения, които той получава. Среднодневното брутно възнаграждение се изчислява като цялото брутно възнаграждение за месеца се раздели на броя отработени дни през месеца. След определянето на среднодневното възнаграждение, то се умножава по броя на неизползваните дни платен отпуск.

Брутното възнаграждение включва основната заплата на служителя, както и допълнителните възнаграждения – бонуси при извънреден или нощен труд, или други добавки. Ако служителят е работил по намалено работно време, обезщетението се изчислява пропорционално на договореното работно време.

Нека подкрепим примера със служител Х и с реални цифри и изчисления:

Служителят прекратява трудовото си правоотношение на 1 февруари 2025 г. и има 10 неизползвани дни платен отпуск, които не са погасени по давност. Последният календарен месец преди прекратяването на договора е януари. Общият брой работни дни през януари е 22, като служителят е отработил 20 от тях – използвал е 2 дни отпуск. Полученото брутно възнаграждение е в размер на 2400 лв.

За да изчислим среднодневното възнаграждение разделяме 2400 (брутното възнаграждение) на 20 (броя отработени дни в месеца) и получаваме сумата от 120 лв.

Вече знаем, че формулата за обезщетението е:

Обезщетение = Среднодневно възнаграждение × Неизползвани дни отпуск

В нашия случай 120 лв. се умножават по 10, колкото е остатъкът ПГО, и получаваме сумата от 1200 лв. за обезщетението.

Върху правото на обезщетение работодателят удържа 10% данък по ЗДДФЛ. Осигуровки върху обезщетението по чл. 224 КТ не се дължат.

Как да следим броя дни ПГО, които ни остават?

За да сме винаги наясно с полагаемите дни ПГО и дали имаме остатъци от предишни години, следва да имаме лесен достъп до данните и историята на отпуските си. Така ще можем дори сами да направим изчисленията, посочени в примера ни. Електронните системи за управление на отсъствията предоставят цялостен поглед на всеки потребител.

В TIMEOFF.GURU служителят разполага с детайлен изглед по години, където ще открие информация за полагаеми дни, използвани и неизползвани дни платен отпуск. За да е напълно прозрачен процесът, платформата пази пълна история на заявките, която е достъпна в потребителските профили.

От страна на администраторите в системата и специалистите Човешки ресурси, за тяхно улеснение при попълване на датата на прекратяване на правоотношението в профила на служителя, системата преизчислява полагаемият брой дни ПГО за текущата година.

По този начин всеки работодател е наясно с размера на неизползвания отпуск и може да изчисли обезщетението, което да изплати на работника. От друга страна се гарантира, че служителят няма да превиши броя дни отпуск, които му остават спрямо датата на последния работен ден.

Заключение

Неизползваните дни платен годишен отпуск често остават назад в списъка с приоритетите ни на работа, но тяхното правилно управление е от съществено значение както за служителите, така и за работодателите. Българското законодателство гарантира защита на това право, като предвижда парично обезщетение за неизползвани дни отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, стига те да не са погасени по давност.

Прецизното изчисляване на обезщетението, както и ясното следене на остатъчните дни отпуск, предотвратяват недоразумения и осигуряват прозрачност в отношенията между страните. Използването на електронни системи за управление на отпуските може значително да улесни този процес, както за служителите, така и за отделите по човешки ресурси.