Почасов отпуск?

"Трябва да изляза малко по-рано днес, защото ..."

На мястото на многоточието сме чували и казвали всякакви причини от битово-логистичен характер. Следват 2 сценария според характера и мениджмънт стила на ръководителя:

1. Шефът е широко скроена душа. Забелязва, че някой хора редовно идват по-късно или тръгват по-рано от работа, но най-важното е задачите да са изпълнени и компанията да върви напред. И ако искането не идва прекалено често, не го прави на въпрос.
2. Шефът знае, че дори и най-малкия компромис с трудовата дисциплина е предпоставка следващия път служителя да поиска нещо още по-смело (например увеличение на възнаграждението). Затова казва "Не, не може" и по този начин ефективно елиминира текущото, а и доста бъдещи запитвания. Освен това, "отрязания" служител няма да пропусне да каже на колегите си какъв … е шефа. Така и колегите индиректно получават "указания" какво не минава.

Тук е мястото да се каже, че от гледна точка на договора, който служителя и работодателя са подписали, вторият шеф си е напълно в правото. В общия случай имаме 8 часов работен ден, 5 дни в седмицата и накрая на месеца очакваме да си вземем пълната заплата. Никой не казва "Ще си тръгна по-рано днес - вие ми ги удръжте тези 2 часа от заплатата". А дори някой да го каже, счетоводно няма как да се оформи, освен ако не сте на сумарно отчитане на работното време.

Но при всички случаи можем да имаме напълно реална и валидна причина да ни няма 1, 2 или повече часа на работа. Най-удачен пример е когато ни се налага (не че искаме) да свършим някаква работа с държавата. Всички институции имат своето работно време, което (изненадващо) съвпада с нашето.

Какви са ни вариантите в момента?

1. Пусни си 1 ден отпуска - всъщност, законово това е единственият вариант. В Кодекса на труда и наредбите към него, всичко свързано в отпуската се смята в дни. Дори в отговор на въпрос, д-рът по икономика Гошо Мушкаров пише, че "ползването на платен годишен отпуск почасово би представлявало нарушение на трудовото законодателство". Освен това никой не го иска този вариант, защото никой не иска да си "гърми" цял ден от 20-те дни платен годишен отпуск за едно ходене до общината.
2. Пусни си 1 ден, ползвай половината от него, а остатъка - някой друг път когато ти се наложи - това може би е най-прилагания метод. Кога ще се ползва другата половинка? Колко пъти е ползвана? Или още по-сложно - ако не е половинка, а третинка или четвъртинка? Това са все въпроси, които се отработват обикновено в движение и без никаква документация.

А колко по-добре би било просто да мога да си пусна отпуска за 2 часа? Така организацията ще знае, че в уреченото време ме няма. Документално всичко ще е уредено. Няма да съм ощетил фирмата, защото времето ще ми се приспадне от платения годишен отпуск. Чисто, просто и най-вече - честно.

Ако цялото нещо минава на хартия е ясно, че докато получите одобрението, нуждата ви може вече да не е актуална. Това може би е единственият аргумент да не се разрешават почасови отсъствия - времето за ръчна обработка на процеса обикновено е по-дълго от времето, за което се иска отпуската. Но ако разполагате със система като TIMEOFF.GURU, с която по електронен път бързо и лесно да подадете заявлението си и то веднага да стигне до прекия ви ръководител - тогава ситуацията би била съвсем различна.

Сигурно има и други аргументи против почасовата отпуска. Или пък има други варианти за отработване почасовите отсъствия. Споделете вашето мнение!